Френски език , френски франчайзи , вероятно най-значимият в света романски език в света.

Официални езици на викторината: факт или измислица? Официалният език на Малайзия е английският.

В началото на 21 век френският е официален език на повече от 25 държави. Във Франция и Корсика около 60 милиона индивиди го използват като свой първи език, в Канада над 7,3 милиона, в Белгия повече от 3,9 милиона, в Швейцария (кантони Нойшятел, Во, Генве, Вале, Фрибург) повече от 1,8 милиона, Монако около 80 000, в Италия около 100 000, а в Съединените щати (особено Мейн, Ню Хемпшир и Вермонт) около 1,3 милиона. Освен това над 49 милиона африканци - в такива страни като Бенин, Буркина Фасо, Бурунди, Камерун, Централноафриканската република, Чад, Конго (Бразавил), Конго (Киншаса), Кот д'Ивоар, Джибути, Екваториална Гвинея, Габон и др. Гвинея, Мадагаскар, Мали, Мавритания, Мароко, Нигер, Руанда, Сенегал, Того и Тунис - използвайте френски като първи или втори език,и милиони жители на Виетнам, Лаос и Камбоджа го използват като основен международен език. Много френски говорещи креоли също използват стандартния френски език в официални ситуации.

история

Първият документ, очевидно написан на френски език, вероятно датира от 842 г. Известен като Страсбургските клетви, това е романска версия на клетвата, клетва от двама внуци на Карл Велики. Някои твърдят, че текстът на този документ е тънко прикрит на латиница, изграден след събитието, за да изглежда автентичен за политически пропагандни цели, докато други предполагат, че неговите латинизиращи тенденции разкриват борбата на писаря с проблемите на правописа на френски език, както се говореше по онова време , Ако езикът на клетвите в Страсбург е севернофренски, е трудно да се установи какъв диалект представлява; някои казват, че за Пикар, диалектът на Пикардия, други франко-провансалски и т.н.

Вторият съществуващ текст на старофренски език (с характеристики на Пикар и Валон) е изобразяване на кратка последователност от Пруденций за живота на св. Евлалия, прецизно датирана от 880–882 г. Два текста от 10-ти век ( Страстта на Христос и Vie de St. Léger ) сякаш смесват северните и южните диалектни характеристики, докато друг (фрагментът на Йона) очевидно е от далечния север. През XII век „скъпоценният камък“ на епичните стихотворения, известен като chansons de geste, La Chanson de Roland, беше написано. Едно от най-красивите стихотворения от този тип в световната литература, то показва определени диалектни характеристики, чието начало е трудно да се установи. През ХІІІ-ХІІ в. Франсиевският диалект става доминиращ и придобива статут на литературен език поради централното положение на региона regionle-de-France и политическия и културен престиж на Париж.

Франциеновият диалект беше основно северно-централен диалект с някои северни черти. Преди това други диалекти, особено нормандският (който се е развивал във Великобритания като англо-нормандски, широко използван до XIV век) и северните диалекти (като Пикард), са имали по-голям престиж, особено в литературната сфера ( виж англо-нормандската литература) ,

Правната реформа, известна като Викт-Вилтер-Котерец (1539 г.), обаче установява Франсиен като единственият официален език (за разлика от латинския и други диалекти), след като се оказва най-популярната писмена форма. От този момент нататък стандартният френски език започва да заменя местните диалекти, които официално се обезсърчават, въпреки че стандартният език не се разпространява до популярната употреба във всички региони чак до 19 век. Диалектните черти, които все още се възхищаваха и ценяха от писатели от 16-ти век, бяха осмивани през 17-ти и 18-ти век, когато граматиката и лексиката на съвременния език бяха стандартизирани и полирани до безпрецедентна степен.

Франсиен до голяма степен замества други регионални диалекти на френски език, които се говорят в северна и централна Франция; тези диалекти са съставени от т. нар. langue d 'oïl (терминът се основава на френската употреба на думата oïl , съвременен oui , за „да“). Стандартният френски език също значително намали използването на окситански език в Южна Франция (т. Нар. Langue d'oc , от провансалски oc за „да“). Провансал, основният диалект на окситаните, е широко използван средновековен литературен език.

Характеристики

Френската фонология се характеризира с големи промени в звуковете на думите в сравнение с техните латински родителски форми, както и с когнитни в другите романски езици. Например, латински secūrum "сигурен, сигурен" стана испански seguro, но френски sûr ; Латински vōcem „глас“ стана испански voz, но френски voix, произнесена vwa.

Френската граматика, подобно на другите романски езици, е значително опростена от тази на латинския. Съществителните имена не се отхвърлят за случай. По-рано те бяха отбелязани за множествено число чрез добавяне на -s или -es,но окончанието, макар и запазено в правописа, като цяло е изгубено в речта. Разграничават се мъжки и женски род, но обикновено се отбелязват не в съществителното, а в придружаващата статия или прилагателното. Множественото маркиране в говоримия френски език често се различава по подобен начин. Глаголът на френски е свързан за три лица, единствено и множествено число, но отново, макар и да се отличава в правописа, няколко от тези форми се произнасят идентично. Френският има глаголни форми за индикативни, наложителни и подчинителни настроения; претеритни, несъвършени, настоящи, бъдещи и условни и разнообразие от съвършени и прогресивни времена; и пасивни и рефлексивни конструкции.

Езиковите промени бяха по-бързи и по-драстични в Северна Франция, отколкото в други европейски романски региони, а влиянието от латински език беше сравнително слабо (макар че заемането на латински речник е голямо от 14 век). Влиянието на германските франкски нашественици често се държи сметка за екзотични особености в старофренския език, като силен стрес акцент и обилна употреба на дифтонги и носни гласни, но до 15 век езикът е започнал да се променя и трезв (дори монотонна) интонация и загуба на стрес акцент станаха характерни. Популярността на френския език като първи чужд език, въпреки многобройните трудности с произношението на почти всички чужди говорители, е може би толкова резултат от прецизната кодификация на граматиката му, която се проявява особено през 18 век,от блясъка на своята литература през всички периоди.

Съвременните диалекти се класифицират главно по географска основа и повечето оцеляват само в селските райони. Walloon, говорим предимно в Белгия, е нещо изключение, тъй като е имал процъфтяваща диалектна литература от приблизително 1600 г. Други диалекти са групирани, както следва:

• Централни: Francien, Orléanais, Bourbonnais, Champenois
• Северна: Пикар, Северен Норман
• Източни: Лотарингия, Бургуньо (бургундски), Франк-Комтуа
• Западни: Норман, Гало (около района на келтските бретони), Ангевин, Мансо
• Югозападен: Потевин, Сайнтонгейс, Ангумуа

Канадски френски

Извън Франция французите от Канада, първоначално вероятно от северозападен диалектен тип, са развили най-индивидуалните особености. Въпреки че канадските френци от 18-ти век са били считани за изключително „чисти“ от столичните коментатори, той започва да се разминава от парижки френски след 1760 г. вследствие на изолацията му от метрополията и на все по-силното влияние на английския език. Канадският френски е по-малко ясно артикулиран, с по-малко движение на устните и с по-монотонна интонация, отколкото стандартния френски; настъпва известна промяна в консонантните звуци (/ t / и / d / преминаване към / t / и / dz /, съответно и двете k и g стават палатализирани [произнася се с езика, докосващ твърдото небце или покрива на устата], когато последвани от буквите i илид ); носните гласни са склонни да губят носния елемент; речникът и синтаксисът са силно изразени на английски.

Въпреки че интелектуалците се обръщат към Франция за културно вдъхновение, произношението и използването на стандартния френски език понякога се подиграват от френските канадци; това може да е така, защото техните английски сънародници учат парижки френски в училище. Френскоговорящото население на Канада нараства сравнително бързо и повече от четири пети от населението на провинция Квебек използва френски език ежедневно. Продължаващите дейности на сепаратисткото движение свидетелстват за постоянното негодувание сред много френски канадци.