Еврейски език , семитски език на северната централна (наричана още северозападна) група; тя е тясно свързана с финикийците и моавите, с които често се поставя от учени в ханаанска подгрупа. Говорено в древни времена в Палестина, ивритът е изместен от западния диалект на арамейския език, започващ около 3 век пр.н.е. езикът обаче продължава да се използва като богослужебен и книжовен език. Той е възроден като говорим език през 19 и 20 век и е официален език на Израел.

Официални езици на викторината: факт или измислица? Официалният език на Малайзия е английският.

Историята на еврейския език обикновено се разделя на четири основни периода: библейски или класически, иврит, до около 3 век пр.н.е., в който е написана по-голямата част от Стария Завет; Мишнаически, или равински, иврит, езикът на Мишна (сборник с еврейски традиции), написан около 200 г. (тази форма на иврит никога не е била използвана сред хората като говорим език); Средновековен иврит, от около 6-ти до 13-ти век, когато много думи са заимствани от гръцки, испански, арабски и други езици; и съвременен иврит, езикът на Израел в новото време. Учените обикновено са съгласни, че най-старата форма на иврит е тази на някои от старозаветните стихотворения, особено „Песента на Дебора“ в глава 5 от Съдиите. Източниците на заети думи, които за пръв път се появяват през този период, включват другите ханаански езици,както и акадски. Ивритът съдържа и малък брой шумерски думи, заимствани от акадски източник. Малко следи от диалекти съществуват в библейския иврит, но учените смятат, че това е резултат от масоретическото редактиране на текста. В допълнение към Стария Завет, съществуват малък брой надписи на иврит от библейския период; най-ранният от тях е кратък надпис във финикийски знаци, датиращ от 9 век пр.н.е.най-ранният от тях е кратък надпис във финикийски знаци, датиращ от 9 век пр.н.е.най-ранният от тях е кратък надпис във финикийски знаци, датиращ от 9 век пр.н.е.

По време на ранния мишненски период някои от съзвучните съгласни на библейския еврейски са били комбинирани или объркани помежду си и много съществителни са взаимствани от арамейски. Ивритът също е заимствал редица гръцки, латински и персийски думи.

Използването на говоримия език намалява от IX в. До 18 век. Независимо от това, средновековният език претърпя развитие, макар и спазматичен, в различни посоки. Култът към богослужебното стихотворение, наречено piyyûṭ (сама по себе си гръцка дума) през VI-IX в., Обогатява писаната лексика, като придава свежи значения на стари думи и въвежда нови, особено в така наречения калирийски стил; и испано-ивритските поети от периода 900–1250 г. последваха примера. В този период се добавят и около 2000 или 3000 научни, филологически и философски термини; някои от тях са формирани чрез ново използване на стари корени, както в случая с „ гедер“, „ограда“, която служи и за „определение“. Някои се основаваха на съществуващи еврейски думи като kammût,„Количество“, от kammāh, „колко?“ И други бяха адаптирани от чужди езици, главно гръцки и арабски, като qaqlîm, „климат“ и ʿibʿî, „естествени“.

Съвременният иврит, базиран на библейския език, съдържа много иновации, предназначени да задоволят съвременните нужди; тя е единствената разговорна реч, базирана на писмен език. Произношението е модификация на тази, използвана от сефардските (хиспано-португалски) евреи, а не от ашкеназичните (източноевропейските) евреи. Старите гатурни съгласни не са ясно разграничени (освен от ориенталските евреи) или са загубени. Синтаксисът се основава на този на Мишна. Характерно за иврит от всички етапи е използването на словосъчетания, състоящи се обикновено от три съгласни, към които се добавят гласни и други съгласни, за да се извлекат думи от различни части на речта и значение. Езикът е написан отдясно на ляво в семитски скрипт от 22 букви.

Тази статия беше последно преработена и актуализирана от Адам Августин, управляващ редактор, референтно съдържание.